Светлина върху лобистката дейност в България

Трудно е да говорим за „почтеност в управлението“, когато самият процес съдава усещане за прибързаност и затваряне на дебата, чрез използване на така наречената „бърза писта“, която се използва именно за избягване на обществения дебат и дискусия.  

България от години отлага създаването на ясна рамка за регулиране на лобирането. Международните стандарти, ангажиментите към партньорите ни в Европейския съюз и необходимостта от повишаване на общественото доверие изискват прозрачен режим за взаимодействие между публичната власт и частните интереси.

Регулираното лобиране не е заплаха. То е инструмент за открит диалог между изпълнителната и законодателната власт и частния сектор.

При правилен дизайн може да осигури предвидимост в процеса на вземане на решения, равен достъп до информация, проследимост на срещите и влиянието, защита от недопустими и скрити зависимости.

Като част от работната група гражданските организации направихме редица конкретни предложения, насочени към това законът да бъде едновременно ефективен и балансиран.

Сред тях бяха:

– ясно разграничаване между гражданска активност, застъпничество и лобиране;

– прецизиране на обхвата на задължените лица и дейности;

– гаранции, че регулацията няма да създаде прекомерна административна тежест за гражданските организации;

– публичен регистър с реална проследимост на контактите между лобисти и публични длъжностни лица;

– ясни правила за „охладителен период“ при преминаване от публичен към частен сектор;

– ефективен, но пропорционален механизъм за контрол и санкции.

Част от тези предложения не бяха отразени, а други бяха включени по превратен начин във внесения от народни представители законопроект.

Особено важно е обществото и всички заинтересовани страни ясно да разбират разликите между различните форми на представителство на интереси:

– Гражданската активност е израз на правото на всеки човек да участва в обществения живот.

– Застъпничеството защитава обществен интерес, често чрез граждански организации, които търсят позитивна промяна.

– Лобирането е по-конкретна форма на влияние върху публичните решения извършвана както професионално, така и непрофесионално и именно затова се нуждае от прозрачна регулация.

– Смесването на тези понятия може да доведе до свръхрегулация на гражданското участие или, обратно до оставяне на реалните лобистки практики извън обхват.

Закон за лобирането – или Закон за прозрачност и почтеност в управлението трябва да даде стабилна рамка за открито взаимодействие между публичните институции, бизнеса и гражданските организации.

Асоциация „Прозрачност без граници“ призовава министъра на правосъдието да продължи консултативния процес, както изисква законът, и да отрази постъпилите становища в установения срок. Внасянето на законопроекта в Народното събрание от името на държавата ще повиши качеството на парламентарния дебат и ще даде възможност за адекватно регулиране на публичното и отчетното управление в интерес на цялото общество.

Пълният текст на становището на Асоциация „Прозрачност без граници“ може да прочетете тук.