Смятаме, че приетият закон противоречи както на Конституцията на Република България, така и на правото на Европейския съюз.

Така приетият нормативен акт не постига заявените цели за прозрачност и отчетност в процеса на лобиране.

Вместо да създаде цялостна и ефективна правна уредба, законът на практика се ограничава до въвеждането на регистър“, както и липсват ясни правила относно обхвата на дейностите, механизмите за контрол и адекватни санкции при нарушения.

Този подход създава предпоставки за бъдещи конфликти и правни спорове, включително и на международно ниво. Съществува риск България да бъде обект на критики от страна на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската комисия.

Призоваваме държавният глава да върне закона за ново обсъждане, като се изработи пълноценна правна рамка, съобразена с европейските стандарти и добри практики, която действително да гарантира прозрачност при представителството на интереси.

С целия текст на писмото, което изпратихме до г-жа Илияна Йотова, президент на Република България може да се запознаете тук:

Искане за изпълнение на правомощията по чл. 150 ал. 1 от Конституцията на Република България по отношение на приетия Закон за прозрачност при представителство на интереси пред органите на публичната власт

Особено притеснителен е моделът, при който отделни органи могат да приемат собствени правила без единни стандарти, което води до фрагментация и правна несигурност. Законът не отговаря и на изискванията за добро законотворчество и правна яснота, включително в контекста на правото на Европейския съюз.

Същевременно законодателният процес пренебрегна изискването за съвместно разглеждане и обединяване на сходни законопроекти, което доведе до приемането на концептуално слаб и небалансиран акт.

В този си вид законът представлява пропусната възможност за създаване на ефективна и модерна регулация и създава предпоставки за неефективно прилагане и липса на реална прозрачност.

Прочетете пълния текст на публичната позиция тук: АСОЦИАЦИЯ „ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ“: ПРИЕТИЯТ ЗАКОН ЗА ПРОЗРАЧНОСТ И ПОЧТЕНОСТ В УПРАВЛЕНИЕТО Е ПРОПУСНАТА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РЕАЛНА РЕФОРМА

Настоящият подход противоречи на чл. 77, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, според който законопроекти по един и същ предмет следва да се разглеждат съвместно.

В сегашната си форма законопроектът:

–поставя под съмнение конституционосъобразността му;

– не съответства на правото на Европейския съюз;

– допуска разпокъсано и непрозрачно регулиране на лобистката дейност;

Особено тревожно е, че се дава възможност на различни институции да приемат собствени „етични правила“ без ясни стандарти, цели и последици, което създава правна несигурност и неравнопоставеност.

Приемането на закон с подобни пропуски няма да реши проблемите, а ще ги задълбочи.

България има нужда от ясна и предвидима регулация, единни правила за представителство на интереси и ефективна и прозрачна нормативна рамка.

Прочетете пълния текст на писмото тук: прочетете писмото

От трибуната на парламента заместник – министърът на правосъдието, г-н Андрей Георгиев заяви че Министерски съвет незабавно ще внесе законопроекта в Народното събрание, за да могат да се съобразят текстовете финализирани от Министерство на правосъдието след проведената обществена консултация.

Въпреки това, народните представители гласуваха срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде СЛЕД САМО ТРИ ДНИ. Това няма да даде възможност нито за осмисляне на текста от народните представители, нито за реални предложения. Това е очевидно продължение на отказа от диалогичност и законодателство приемано „на тъмно“ и писано „на коляно“.

Законопроектът бе разпределен на Комисията по конституционни и правни въпроси като водеща, както и на още пет комисии като участващи. От тези комисии обаче не са постъпили доклади, поради което считаме, че разглеждането му на този етап е прибързано и недостатъчно мотивирано, доколкото не е ясно до каква степен ще бъдат съобразени техните становища. Законодателният процес императивно изисква стриктно спазване на процедурите и пълноценно обсъждане в компетентните комисии.

Асоциация „Прозрачност без граници“ последователно и многократно споделя становищата си за прозрачност, почтеност и отчетност на процеса по вземане на решения от публичните власти, както и тревогата си,  свързана с недостатъците на предлаганата законодателна рамка.

Призоваваме народните представители и екипът на Министерство на правосъдието да положат всички усилия за подобряване на текста на законопроекта, отразявайки постъпилите становища от обществената консултация.

Призоваваме към завръщане на нормален ритъм на законодателния процес, който в по-висока степен би гарантирало адекватност на законодателството и ефекта на трайна уредба на обществените отношения и би прекратил постоянното „скачане“ от една извънредна мярка към друга.

Припомняме и нашите становища, които изпратихме през изминалата седмица – Становището, изпратено до Народното събрание и

Становището на Асоциацията, изпратено в обществената консултация. 

Липсва съответствие между заявените цели и съдържанието на законопроекта. Не са уредени системно трите основни стълба на съвременната концепция за open government: прозрачност, отчетност и участие. Проектът не отчита и действащата нормативна рамка (вкл. Административнопроцесуалния кодекс и Закона за нормативните актове), което създава риск от колизии и правна несигурност.

Изразяваме нашите сериозни опасения и от смесването на лобиране с гражданско застъпничество, без ясно разграничение между защита на частен икономически интерес и участие в защита на обществен интерес. Липсата на типология на субектите и на пропорционален режим поставя под риск основни права и принципа на правовата държава.

Заявяваме, че предлаганата институционална архитектура, при която регистърни, нормотворчески и контролни функции се концентрират в един орган, както и към предвиждането на „етични правила“ без минимални законови стандарти и ясна правна природа. В тази връзка се бихме искали да припомним и практиката на Конституционния съд на Република България относно изискването законът да съдържа пълна и ясна първична уредба, а не да прехвърля съществените елементи към подзаконови актове.

Асоциация „Прозрачност без граници“ призовава народните представители да не приемат законопроектът на първо четене и да се пристъпи към изработване на цялостна, концептуално издържана регулация на прозрачността и откритото управление, разработена в експертен формат и в диалог със заинтересованите страни.

Запознайте се с пълния текст на становището, което внесохме в Комисията по конституционни и правни въпроси към Народното събрание. 

България от години отлага създаването на ясна рамка за регулиране на лобирането. Международните стандарти, ангажиментите към партньорите ни в Европейския съюз и необходимостта от повишаване на общественото доверие изискват прозрачен режим за взаимодействие между публичната власт и частните интереси.

Регулираното лобиране не е заплаха. То е инструмент за открит диалог между изпълнителната и законодателната власт и частния сектор.

При правилен дизайн може да осигури предвидимост в процеса на вземане на решения, равен достъп до информация, проследимост на срещите и влиянието, защита от недопустими и скрити зависимости.

Като част от работната група гражданските организации направихме редица конкретни предложения, насочени към това законът да бъде едновременно ефективен и балансиран.

Сред тях бяха:

– ясно разграничаване между гражданска активност, застъпничество и лобиране;

– прецизиране на обхвата на задължените лица и дейности;

– гаранции, че регулацията няма да създаде прекомерна административна тежест за гражданските организации;

– публичен регистър с реална проследимост на контактите между лобисти и публични длъжностни лица;

– ясни правила за „охладителен период“ при преминаване от публичен към частен сектор;

– ефективен, но пропорционален механизъм за контрол и санкции.

Част от тези предложения не бяха отразени, а други бяха включени по превратен начин във внесения от народни представители законопроект.

Особено важно е обществото и всички заинтересовани страни ясно да разбират разликите между различните форми на представителство на интереси:

– Гражданската активност е израз на правото на всеки човек да участва в обществения живот.

– Застъпничеството защитава обществен интерес, често чрез граждански организации, които търсят позитивна промяна.

– Лобирането е по-конкретна форма на влияние върху публичните решения извършвана както професионално, така и непрофесионално и именно затова се нуждае от прозрачна регулация.

– Смесването на тези понятия може да доведе до свръхрегулация на гражданското участие или, обратно до оставяне на реалните лобистки практики извън обхват.

Закон за лобирането – или Закон за прозрачност и почтеност в управлението трябва да даде стабилна рамка за открито взаимодействие между публичните институции, бизнеса и гражданските организации.

Асоциация „Прозрачност без граници“ призовава министъра на правосъдието да продължи консултативния процес, както изисква законът, и да отрази постъпилите становища в установения срок. Внасянето на законопроекта в Народното събрание от името на държавата ще повиши качеството на парламентарния дебат и ще даде възможност за адекватно регулиране на публичното и отчетното управление в интерес на цялото общество.

Пълният текст на становището на Асоциация „Прозрачност без граници“ може да прочетете тук. 

„Търговският лобизъм и публична власт – по начало са в опозиция като частен, и публичен интерес. Гражданското застъпничество, напротив е в обществен, публичен интерес и то е в синергия с предназначението и дължимата посока на усилията на публичната власт, получила инвеститура имено от това общество.

Легитимното демократично участие (застъпничество, консултации, гражданско участие) се основава на доктрината за открито управление, децентрализирано правосъздаване и активен суверен, и преследва обществен интерес и идеални цели.“

„Гражданското участие е проява на суверена в нормотворческия процес, което е водено от интересите на общността или общностите, които го съставляват. В този аспект участието на гражданите и техните форми на сдружаване са присъщи на диалога държавни институции – суверен, по повод на установяване на обществения интерес и неговото нормативно закрепване. Този процес на представяне на обществения интерес е познат като застъпничество.

Не е същото с представянето на интереса на субектите, които имат своето битие само в икономическия живот – търговците, независимо от правно-организационната им форма. Те съществуват само и единствено за осъществяване на частен, меркантилен интерес. Тяхната специална правосубектност, ограничена до осъществяване на търговските им интереси, не предполага участие в публично правния живот и ако такова има, то то е изключение.

Участието им в политическия процес, както видяхме, не е приемливо и за Конституционния съд и той се е произнесъл вече в този смисъл. Те, движени от частния си интерес в комуникацията си с публичната власт, целят неговото удовлетворяване чрез постигане законодателно или административно предимство и преразпределение на ресурс в полза на конкретни бенефициенти. Най-често в доктрината и позитивното право, този процес се нарича лобиране.

Публикацията е достъпна тук: Lobbying and government on the sunshine-e-book

– ясно фокусиране върху лобизма, което ще позволи да се избегне противоречието с изричното предупреждение на Венецианската комисия, че гражданската активност и застъпничеството на НПО не бива да се приравняват с професионалния лобизъм, защото накърняват свободата на сдружаване и участие;

– забрана на практиката „revolving doors“;

– ограничения за едновременно участие в публичния и частния сектор;

– ясни правила за консултации и работни групи с гарантирано участие на всички заинтересовани страни;

– изисквания към вътрешните правила и процедури на задължените лица, обвързани с международни стандарти за добро управление.

Асоциация „Прозрачност без граници“ обръща внимание върху следните елементи в процеса на изготвяне на законодателството:

• Определението за лобистка дейност, предложено в концепцията не трябва да отстъпва от международните стандарти и принципи.
• Необходимо е да се обособят няколко категории лица, спрямо които да бъде прилаган по различен начин режима на регламентация на лобистка дейност, съответно – различен режим на регистрация.
• Взаимодействието между лобисти и лица, заемащи публична длъжност, следва да бъде прозрачно, да увеличава публичността на процеса на работа на публичните институции, да допринася за участието на заинтересованите страни и да насърчава общественото доверие и публичния контрол.
• Ясни и приложими стандарти на поведение и система за управление на конфликта на интереси, кодекси на поведение – за всички лица, заемащи публична длъжност трябва да действат приложими правила, които предписват стандарти на поведение, включително по отношение взаимодействието им с трети страни.
• При нормативната уредба на лобирането следва да се има предвид и свикването и работата на работните групи. На първо място участниците следва да се подбират при отчитане на разнообразието на интереси. На следващо място преди същинското стартиране на работа участниците следва да декларират какви интереси представляват, както и да посочат свързаност, включително и минала, с лица, които имат интерес от разглеждания въпрос.
• Асоциация „Прозрачност без граници“ е готова да предложи създаване на форма на взаимодействие – институционализиран диалог, с участието на ангажираните институции, лобиращи, адресати на лобистка дейност, неправителствения сектор и академичната общност, които да се събират периодично за преглед и обсъждане на нормативната рамка, празнини и предизвикателства в процеса на прилагането й.

Може да се запознаете с пълния текст на Становището, което Асоциацията изпрати до Министерство на правосъдието.

Въпросът за така наречените въртящи се врати между публичния и частния сектор е изключително съществен, защото без действащи етични стандарти публичен служител, който участва в създаването на европейските правила и закони, в следващия момент може да бъде представител на лобистка организация (на бизнес или на друг конкретен групов интерес) и да лобира пред своите бивши колеги. Публичният интерес трябва да може да бъде защитен срещу конфликт на интереси и срещу завладяване на институциите от лобистки натиск.

Пълни данни в удобен за търсене формат могат да бъдат намерени на: http://www.integritywatch.eu/revolvingdoor.html