Светлина върху лобистката дейност в България

„Лобирането“ е всеки пряк или косвен контакт с лица, заемащи публична длъжност, вземащи политически решения или техни представители, който се предприема от организирана група или от нейно име с цел да се повлияе върху вземането на управленски решения.

За лица, осъществяваща лобистка дейност се считат не само професионалните лобисти, но и представители на частния сектор (лобисти „на щат“), консултанти, представители на граждански организации, корпорации, браншови/професионални сдружения, профсъюзи, тинк-танкове, правни кантори, организации на вероизповеданията и представители на академичните среди, които извъшват такава дейност. Регулирането на лобистката дейност следва да обхване всички, които лобират професионално. От дефиницията съзнателно са изключени отделните граждани, които „лобират“ от свое име, тъй като това може да се счита за част от нормалния и здравословен демократичен процес.

Тази дефиниция до голяма степен се позовава на Lobbying Guidelines на Sunlight Foundation, Доклада на ОИСР за напредъка в прилагането на принципите на ОИСР за прозрачност и почтеност в лобирането и Препоръка 1908 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (2010) за лобирането в демократичното общество.

Прозрачността на процеса на вземане на решения е от ключово значение за възстановяването на общественото доверие в политиката. Прозрачността на лобистката дейност позволява обществеността да получава информация (1) кой лобира пред лицата на публична длъжност; (2) по какви въпроси; (3) кога и по какви канали се извършва лобирането; (4) какви финансови средства се изразходват в този процес; (5) какъв е резултатът и ефектът от тези лобистки усилия?

Важно е и дали изискването за спазване на стандартите за прозрачност е гарантирано равнопоставено както за лицата, осъществяващи лобистка дейност, така и за съответните публични институции и лица на публична длъжност, пред които се лобира.

Правото на участие е крайъгълен камък на демократичния процес. А лобирането е един канал за участие, позволяващ на разнородни интереси да представят своите позиции пред публичните институции. Публичните политики и решения обаче трябва да бъдат балансирани, ефективни, рационални и да отразяват широкия публичен интерес, а това означава прозрачност и публичност на достъпа до процесите на вземане на решения и провеждане на публични политики.

Прозрачността на лобистката дейност следва да е елемент от една по-широка рамка на почтеност на публичния сектор, която да ограничава рисковете от конфликт на интереси при вземането на ключови политически решения. Важно е да съществува надеждна и добре функционираща етична рамка, както за лобистите (и фирмите, осъществяващи такава дейност), така и за лицата и институциите, обект на лобистка дейност. Наред с товаизискването за спазване на стандартите за почтеност следва да е гарантирано равнопоставено както за лицата, осъществяващи лобистка дейност, така и за съответните публични институции и лица на публична длъжност, пред които се лобира.

Когато става дума за регламентиране на лобистката дейност, мерките за прозрачност и почтеност са от съществено значение, но те трябва да са съпътствани и от правила за равенство на достъпа до политически отговорните лица и институции. Това условие е от важно значение за гарантирането на справедливост и плурализъм в политическата система. Политическият процес следва да предоставя достатъчно възможности за разнородно и равноправно участие и принос на широк кръг интереси. Това условие гарантира, че процесът на формиране и осъществяване на публичните политики и вземането на решения отразява в най-голяма степен публичния интерес.