Светлина върху лобистката дейност в България

Лобирането в България е до голяма степен нерегулирано, а съществена част от влиянието, оказвано от различни групови интереси, протича при закрити врати и извън обсега на публичния контрол. Това е част от основните изводи, посочени в най-новото изследване на Асоциация „Прозрачност без граници“, българското представителство на международната коалиция за борба с корупцията Transparency International.

Докладът „Лобирането в България: интереси, влияние, политика“  показва, че съществуват сериозни дефицити по отношение на прозрачността, почтеността и равенството на достъпа в процесите на вземане на решения в страната. На базата на методология, разработена от Transparency International и прилагана в 19 държави-членки на Европейския съюз в рамките на проекта Lifting the Lid on Lobbying, изследването оценява България с общ резултат от едва 25%. Представянето на страната е тревожно ниско и по трите изследвани показателя – прозрачност (13%), почтеност (25%), равенство на достъпа (38%).

В България съществуват различни канали за представителство на интереси при вземането на решения, но политическата и правна среда не дават достатъчни гаранции за прозрачност на лобистката дейност. Същевременно са налице и съществени дефицити в редица закони, които имат отношение към сферата на лобирането: например нормативната рамка на достъпа до обществена информация, политическото финансиране, конфликта на интереси.

Освен оценка на нормативната рамка, политики и практики по отношение на лобистката дейност в България, изследването представя и рисковете, свързани с липсата на контрол върху лобистката дейност и предлага препоръки за повишаване на прозрачността, почтеността и равнопоставеността на влиянието върху процесите на вземане на решения в България.

Асоциация „Прозрачност без граници“ препоръчва въвеждането на правни и процедурни механизми, които насърчават прозрачността и почтеността на лобистката дейност. Такъв инструмент например е „законодателно досие“ към всеки проект за нормативен акт, което посочва осъществените контакти със заинтересовани страни във връзка с подготовката му. Важно е също да се въведе  Публичен регистър на организациите-вносители на писмени становища в парламентарните комисии и да бъде приет парламентарен Етичен кодекс. От друга страна, обществените консултации трябва да бъдат организирани по удобен и достъпен за заинтересованите страни начин чрез публикуване на годишна законодателна програма на Народното събрание, публикуване на предварителни концепции за нуждата и очаквания ефект от нормативния акт, публикуване на стенограми за проведените консултации към всеки проект за нормативен акт.

Асоциация „Прозрачност без граници“ публикува новото си аналитично издание „Lobbying and Government in the Sunshine: Прозрачност и почтеност в процеса на вземане на решения“, посветено на съвременните предизвикателства пред публичната власт и необходимостта от ясно разграничение между гражданското участие и търговския лобизъм.

Изданието представя актуални тенденции, добри практики и аргументи в подкрепа на откритото управление и защитата на обществения интерес.

„Търговският лобизъм и публична власт – по начало са в опозиция като частен, и публичен интерес. Гражданското застъпничество, напротив е в обществен, публичен интерес и то е в синергия с предназначението и дължимата посока на усилията на публичната власт, получила инвеститура имено от това общество.

Легитимното демократично участие (застъпничество, консултации, гражданско участие) се основава на доктрината за открито управление, децентрализирано правосъздаване и активен суверен, и преследва обществен интерес и идеални цели.“

„Гражданското участие е проява на суверена в нормотворческия процес, което е водено от интересите на общността или общностите, които го съставляват. В този аспект участието на гражданите и техните форми на сдружаване са присъщи на диалога държавни институции – суверен, по повод на установяване на обществения интерес и неговото нормативно закрепване. Този процес на представяне на обществения интерес е познат като застъпничество.

Не е същото с представянето на интереса на субектите, които имат своето битие само в икономическия живот – търговците, независимо от правно-организационната им форма. Те съществуват само и единствено за осъществяване на частен, меркантилен интерес. Тяхната специална правосубектност, ограничена до осъществяване на търговските им интереси, не предполага участие в публично правния живот и ако такова има, то то е изключение.

Участието им в политическия процес, както видяхме, не е приемливо и за Конституционния съд и той се е произнесъл вече в този смисъл. Те, движени от частния си интерес в комуникацията си с публичната власт, целят неговото удовлетворяване чрез постигане законодателно или административно предимство и преразпределение на ресурс в полза на конкретни бенефициенти. Най-често в доктрината и позитивното право, този процес се нарича лобиране.

Публикацията е достъпна тук: Lobbying and government on the sunshine-e-book

Асоциация „Прозрачност без граници“ изпрати своето становище пред Народно събрание на Република България и Комисия по конституционни и правни въпроси относно законопроекта за прозрачност и почтеност в управлението (сигнатура № 51-654-01-31), внесен на 27 февруари 2026 г. от група народни представители.

Подкрепяме принципната цел за повече прозрачност и отчетност, но считаме, че в настоящия си вид проектът не създава цялостна рамка за открито управление. Смятаме, че аконопроектът се ограничава основно до създаване на регистър на лица, извършващи представителство на интереси, без ясно разграничение между гражданско участие, застъпничество и лобиране и без достатъчно ясни правила за субектите, режимите и санкциите. Обръщаме внимание и на проблеми в предложената институционална уредба.

Становище на Асоциация „Прозрачност без граници“ относно обществена консултация по проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението.

Сравнителното европейско изследване „Лобирането в Европа: скрито влияние, привилегирован достъп“ беше публикувано от Transparency International на 15 април 2015 година. Това е първото по рода си комплексно изследване на лобистката дейност в 19 европейски държави и трите ключови институции на Европейския съюз. Докладът разглежда лобирането в Европа през призмата на прозрачността, почтеността и равнопоставеността на достъпа на влиянията върху политическия процес. Изследването включва и класация на проучените национални практики и европейски институции. Сравнително най-добре представящата се държава е Словения с 55%, а на дъното на класацията са Кипър и Унгария с по 14% от общо възможни 100. Средният резултат за всички 19 изследвани страни е 31%, което показва, че лобирането в Европа все още протича до голяма степен нерегулирано и извън публичния контрол.

Цялото изследване можете да откриете тук. (на английски език)

Целите на този полиси документ са да предложи рамка за информирано гражданско и политическо действие по въпросите, свързани с повишаване на прозрачността, почтеността и равнопоставеността на участието при формулирането и вземането на управленски решения в България. Документът представя оценката на Асоциация „Прозрачност без граници“ за основните проблеми и пречки пред прозрачния и почтен достъп и влияние върху вземането на решения в България и визията на Асоциацията за систематични и комплексни промени в нормативната база и практиките по нейното прилагане, които биха направили влиянието върху политиката по-почтено, публично и справедливо.

Полиси пейпър „Прозрачност, почтеност и равнопоставеност на влиянието върху политиката в България“ можете да свалите тук.

Конкретни предложения за усъвършенстване на нормативната база можете да намерите в приложението „30 стандарта за изсветляване на влиянието в публичните политики“.

През 2015 година Transparency International публикува две важни изследвания на стандартите и добрите практики в сферата на саморегулацията на лобистката дейност.

Докладът „Отговорно лобиране в Европа“ представя доброволни механизми на регулация и етични стандарти в сферата на лобирането, а Наръчникът за отговорно лобиране е практическо ръководство за всички представители на бизнеса, гражданския сектор и публичните институции, които искат да въведат добри практики и стандарти на прозрачност и почтеност в своята работа във връзка с лобистката дейност и представителството на интереси в процеса на вземане на решения.

Пълните текстове на двата документа, подготвени от екипа на Transparency International – Ирландия, са достъпни на следните интернет адреси (на английски език):

Отговорно лобиране в Европа, доклад

Наръчник за отговорно лобиране