Светлина върху лобистката дейност в България

„Лобирането“ е всеки пряк или косвен контакт с лица, заемащи публична длъжност, вземащи политически решения или техни представители, който се предприема от организирана група или от нейно име с цел да се повлияе върху вземането на управленски решения.

За лица, осъществяваща лобистка дейност се считат не само професионалните лобисти, но и представители на частния сектор (лобисти „на щат“), консултанти, представители на граждански организации, корпорации, браншови/професионални сдружения, профсъюзи, тинк-танкове, правни кантори, организации на вероизповеданията и представители на академичните среди, които извъшват такава дейност. Регулирането на лобистката дейност следва да обхване всички, които лобират професионално. От дефиницията съзнателно са изключени отделните граждани, които „лобират“ от свое име, тъй като това може да се счита за част от нормалния и здравословен демократичен процес.

Тази дефиниция до голяма степен се позовава на Lobbying Guidelines на Sunlight Foundation, Доклада на ОИСР за напредъка в прилагането на принципите на ОИСР за прозрачност и почтеност в лобирането и Препоръка 1908 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (2010) за лобирането в демократичното общество.