Светлина върху лобистката дейност в България

Налице е практически безпрепятствено влияние на бизнес интересите върху живота на европейците

Бетонирано крайбрежие, изсечени гори, здравна система, която гълта милиарди, а не лекува никого. Как се случи това?

Случи се на тъмно. Създаваше се, а и продължава да се създава, законодателство „по поръчка”. Взимат се управленски решения с неясни мотиви и съмнителна полза. Големите икономически интереси се сраснаха с властта и политическата класа. Всичко се решава зад непристъпните каменни стени на сградите на властта.

Европейци сме по един показател – степента, до която не вярваме в държавното управление. Световният Барометър на “Прозрачност без граници” показва, че както в Европейския съюз като цяло, така и в България се смята, че управлението е под влияние на значими частни интереси. Степента на влияние все повече ни приближава до определението на Световната банка за завладяване на държавата от икономически мощни кръгове по нелегитимни канали .

“Прозрачност без граници” потърси отговор на въпроса защо. Какво се случва неправилно?

Направено бе изследване, което показва механизмите за защита от непочтеното лобиране, както в отделните държави-членки на ЕС, така и в трите ключови европейски институции – Комисия, Парламент и Съвет.

Какво е непочтено лобиране? Това е всеки опит за влияние върху лица, заемащи отговорни политически и управленски позиции – пряк или косвен. На българска почва сме свикнали да го наричаме задкулисие – случва се на тъмно и няма правила.

Важно е да се подчертае, че лобирането съществува независимо от наличието на правна регламентация – искаме ли го или не. От изследваните страни само седем имат такава и само в една – Австрия, има задължителен кодекс за поведението на лобистите. Налице е практически безпрепятствено влияние на бизнес интересите върху живота на европейците.

Изследването е базирано върху три критерия: прозрачност, почтеност и равенство във възможността всеки да представи свои позиции и интереси.

Прозрачност – достъп до информация, регистрация на лобистите, система за контрол и санкции, активно предоставяне на информация.

Почтеност – revolving doors (преминаване между публичен и частен сектор на лица, заемащи висши позиции), кодекс за поведение на служителите, етичен кодекс на лобистите, саморегулация на лобистите.

Равенство на достъпа – механизми за консултации и обществено включване, експертни и съветнически групи – съставяне и политики по отношение на тях.

Измерени в процентна скала, данните за неприемливото лобиране са тревожни.

Нито една държава или институция не е в зоната между 70 и 100%, за която се приема, че съществуват силни гаранции срещу неправомерно влияние върху взимащите решения.

Само една от изследваните страни – Словения, има задоволителна оценка и то най-вече заради въведената в електронна платформа за консултация по законодателни актове.

Как стоят нещата с европейските институции?

При тях раздалечаването една от друга е голямо – 53% за Европейската комисия, 37% за Парламента и едва 19% за Съвета на ЕС. Сред най-големите проблеми е преминаването между публичен и частен сектор на лица, заемащи висши позиции, което създава основателни съмнения в тяхната безпристрастност. Голям проблем се оказва и съставът на различните експертни групи – например в група за работа по данните за електронния трафик всички неправителствени участници са от телекомуникационни компании.

Средната оценка в класацията е 31%. За България процентът е 25, поредно дъно на поредната класация, което този път споделяме със страни като Франция и Германия, като последната дори се намира под нас. Това само показва, че когато задаваме въпроса какво ни липсва, кои механизми не са си на мястото, отговорите не са по-различни за България отколкото за останалите страни.

Пълния текст на статията на Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ можете да прочетете във в. „Труд“.