Светлина върху лобистката дейност в България

Асоциация „Прозрачност без граници“ изпрати становище до Комисията по правни въпроси в 43-тото Народно събрание, както и до Комисията по бюджет и финанси, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика във връзка с внесения в Народното събрание проект на Закон за публичност на лобизма.

Във връзка с внесения в 43-тото Народно събрание проект на Закон за публичност на лобизма, Асоциация „Прозрачност без граници“, българското национално представителство на международната коалиция за борба с корупцията Transparency International, счита, че предвидените в проекта задължения и ограничения при осъществяването на лобистка дейност не създават задоволителни гаранции за прозрачност, почтеност и равнопоставеност на влиянието върху процеса на вземане на решения и провеждане на политики в България.

Въведеното задължение за вписване на всяка отделна лобистка дейност и същевременно за заличаване на вписването при повторно непредставяне на годишен отчет за дейността (чл. 10. 2) представлява вътрешно противоречие.

Предвидените в проектозакона задължения по отношение на публичните власти не създават задоволителни механизми за отчетност и контрол. Публичните власти не са ангажирани по никакъв начин да предоставят обратна връзка за обществеността относно това какви контакти с лобисти са осъществили и какъв е бил резултатът от тях. Въведено е единствено изискване публичните власти да уведомяват публичния регистър за лица, които осъществяват лобистка дейност, но не са регистрирани.

Предвидената възможност лобисти да финансират предизборни кампании противоречи на принципите на почтеност и етичност във взаимодействието между представителите на интереси и публичните власти и създава риск от оказване на неправомерни влияния върху политическия процес в страната и задълбочаване кризата на доверие в институциите и демократичната система. Нещо повече, липсата на ясно и конкретно разграничение между лобистите като юридически и физически лица в текста на чл. 3 (1) и съответно на чл. 5 (3) създава предпоставки за противоречие между този проект за нормативен акт и разпоредбата на чл. 162 от Изборния кодекс, която не предвижда възможност за финансиране на предизборни кампании от юридически лица.

Предвидената възможност лобисти да предоставя пътни, дневни и квартирни разходи на представители на публичните власти за участие в публични прояви създава реални възможности за заобикаляне на принципите на почтеност в публичния сектор и за неетично мотивиране на представителите на публичните институции при осъществяването на техните служебни задължения.

Следва да се отбележи също, че текстът на законопроектът неколкократно препраща към фигурата на изпълнителен директор по смисъла на чл. 54 от Закона за администрацията (където органът е изпълнителна агенция). Същевременно изрично в чл. 7 е предвидено публичният регистър на лобистите да се поддържа от дирекция в Сметната палата.

Асоциация „Прозрачност без граници“ би искала да подчертае своята принципна позиция, че въвеждането на адекватни (включително и нормативни) инструменти за насърчаване на прозрачността и почтеността на лобирането е навременно и необходимо.

Въведеното задължение за регистрация на лобистите и за поддържане на публичен регистър ще даде възможност за по-голяма прозрачност на този процес. Задължението за информиране на публичните власти за клиента, целите и очаквания краен резултат при осъществяване на лобистка дейност е важен инструмент за публичност на влиянията върху процесите на вземане на решения. Считаме за уместни и въведените забрани за осъществяване на лобистка дейност спрямо органите на приходна администрация и контролни органи, органи на съдебната власт, Конституционния съд, Централната избирателна комисия, Сметната палата, както и по отношение на обществени поръчки, концесии и др.

Предложението на вносителите Регистърът да бъде част от дейността на Сметната палата следва да бъде коментирано в контекста на чл.91(1) КРБ, който посочва правомощията на този орган. В този текст е посочен и начинът на неговото формиране, почиващ върху идеята за независимост от изпълнителната власт.

Асоциация „Прозрачност без граници“ ще продължи да следи процеса по обсъждане и приемане на законопроекта за публичност на лобизма. Екипът на „Асоциация Прозрачност без граници“ изразява своята готовност да допринесе съобразно своите сили и възможности в процеса на работа по законопроекта.