Общият резултат на България по показателя равнопоставеностна лобистката дейност е относително нисък – 38%.

Преглед на резултатите: защо представянето на България е толкова слабо?

По показателя равенство на достъпа до процесите на вземане на решения и формулиране на политики България получава най-високия си резултат от набора от три оценени ключови показателя за етично лобиране (прозрачност, почтеност, равенство на достъпа). При все това, резултатът на страната по отношение на този показател е относително нисък – 38%.Все още са необходими сериозни усилия за постигането на равнопоставен достъп на всички заинтересовани страни до политическия процес.

Резултатите в дълбочина

Изследването оценява равнопоставеността на лобистката дейност в България по следните показатели:

• Консултиране и гражданско участие във вземането на решения – 50%
• Състав и публичност на консултативните и експертни съвети – 25%.

 

Действащата нормативна рамка позволява на гражданите и на обществоността да представят становища и предложения към проектите за нормативни актове. В действащото законодателство са предвидени различни механизми за обществен принос при формулирането, осъществяването и оценката на политиките. Освен това, нормативната уредба постановява, че държавните органи следва да осигурят равно участие на всички засегнати групи и заинтересовани страни в процеса на вземане на решения. В действителност обаче най-често използваните форми на обществено участие са неформалните консултации с отделни групи, публикуването на проектите за нормативен акт и покана за предоставяне на становища, обществените обсъждания, онлайн допитванията по конкретни въпроси, консултативните и експертни групи и подготвителните обществени комисии. Като правило консултациите са открити за участие на обществеността.

Същевременно наличието на някои съществени дефицити в законодателния процес препятстват реалната прозрачността и активното участие на всички заинтересовани страни, с което създават „неравен терен” за участие и за представителство на интереси и възможности за свръх-представителство на частни и групови интереси, оказващи неявен натиск върху системата. Тези дефицити са свързани както с нормативната уредба, така и с реда на прилагането ѝ.

Един от ключовите законодателни пропуски е липсата на достатъчнинормативни гаранции за ефективно консултиране и предварителна оценка за въздействие на законодателството. Практиката на гражданските организации сочи, че Законът за нормативните актове не предвижда изрични изисквания за съдържанието на мотивите към проектите за нормативни актове и така на практика позволява внасянето на проекти, без съдържателни мотиви и дори без елементарна финансова обосновка. Според анкетираните експертисъдържателните мотиви и оценката на въздействието, които следва да се прилагат към всеки проект на нормативен акт, могат да бъдат едно от най-силните средства за защита срещу непрозрачното лобиране.

Несъстоятелното мотивиране и неадекватната оценка на въздействието на приеманите закони от своя страна стават основа за нестабилност на законодателния процес и непрекъснати изменения на нормативната рамка. Непредсказуемостта на законодателния процес, съчетана с честата смяна на законодателството, са съществена пречка за развитието на бизнеса в България. Според представителни проучвания на бизнеса непредсказуемостта на законодателство е една от трите най-често посочвани от бизнеса пречки пред тяхната работа.

Нормативната уредба, свързана със състава на консултативни и експертни съвети и прозрачността на информация за тяхната работа, е недостатъчна, за да гарантира ефективен обществен контрол. Един от съществените недостатъци е свързан с липсата на прозрачност в работата на тези съвети, както и липсата на ясна регламентация на техния състав и представителност. Проблемът от една страна е във високото ниво на субективност при сформиране на консултативните органи, за които обикновено се взема еднолично решение от ресорния министерстър. Същевременно, липсата на изрично законово задължение за спазване на достатъчен срок на предизвестие преди разработването на законопроект или предложения за политики (напр. чрез механизъм за оповестяване на предварителна концепция) също е проблем, защото не дава възможност на самата институция достатъчно ясно да дефинира кръга на заинтересованите страни и участници, и в този смисъл – кръга на представители с необходимия експертен опит за участие в съвещателните и работните групи. Публикуването на предварителната концепция достатъчно рано в процеса на вземане на решение е предпоставка за своевременна реакция на заинтересованите страни. Това от своя страна означава, че институцията може да очертае полето на необходимата експертиза. По този начин ефективно биха се ограничили случаите, при които работната група дебатира една или дори две години без наличието на целия обем експертиза, а някои важни заинтересовани групи са включени в процеса едва след като вече има почти готов продукт.

Необходимо е да се приемат изрични изисквания към начина, по който позициите, изразени по време на консултациите, следва да бъдат отразени в окончателната редакция на предложения проект. Необходимо е удължаване на срока от 14 дни, предвиден според Закона за нормативните актове за обществени консултации по законодателните предложения. Необходимо е да се приемат недвусмислени правила за работа със становищата, получени в хода на консултативния процес. Освен това са нужни ясни изисквания спрямо състава на работните групи, за да се гарантира, че всички аспекти на съответната материя, по които е нужен експертен опит за разработването на определен нормативен акт, саобхванати и отразени.