Общият резултат на България по показателя прозрачност е критично нисък – 13%.

Преглед на резултатите: защо представянето на България е толкова слабо?

Действащото законодателство в България не регламентира лобистката дейност. Липсва изискване за регистрация и публичност на лобистката дейност и обществеността не получава адекватна информация за това кой пред кого лобира, по какви въпроси, какъв финансов ресурс се изразходва и какви са съответните резултати и ефекти. Липсва изискване лицата, заемащи висши публични длъжности да се отчитат за контактите си с лобисти, както и изискване за публикуване на работния календар на висшите държавни служители и министрите. Липсва и т.нар. законодателно досие (англ. legislative footprint), в което да се посочва кога, с кого и по какъв въпрос даден народен представител е осъществил контакт с представител на заинтересованите страни във връзка с разработването и приемането на даден проект за нормативен акт.

Резултатите в дълбочина

Изследването оценява прозрачността на лобистката дейност в България по следните показатели:

• Достъп до обществена информация: 50%
• Дефиниции, регистрация и публичност на информацията относно лобистите и лобистката дейност: 0%
• Контрол, проверка, санкциониране: 0%
• Законодателно досие: 0%

Макар да е налице обща тенденция за повишаване на публичността в работата на държавните институции в България, прозрачността все още не е трайно и комплексно гарантиран стандарт, особено що се отнася до механизмите за представителство на интереси и лобирането.

 

Пленарните заседания и заседанията на комисиите към Народното събрание са формално открити. Граждани могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание, но самият режим не съдържа ясни правила и оставя изцяло в дискрецията на председателя на съответната комисия резрешението за присъствие.Представители на синдикални, съсловни и браншови организации по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите, да представят писмени становища и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти за актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на реда, установен в комисиите. Становищата се публикуват на сайта на съответната комисия наинтернет страницата на Народното събрание.Последната е задължена да приложи резюме на получените писмени становища към доклада за първо четене на законопроекта в пленарно заседание.Съществуват изрични разпоредби дневният ред да се публикува три дни преди заседанието на комисията.

Същевременно, липсва изрично изискване народните представители да оповестяват мотиви и резултати от проведени консултации във връзка с предложени изменения на законопроекти, които вече се гледат от парламента.

Не е въведен публичен регистър на лицата, осъществяващи лобистка дейност. Това на практика лишава обществеността от възможността да получи информация по съществени въпроси като: кой пред кого лобира, по какви въпроси, кога и чрез какви канали, какви финансови средства се изразходват в процеса и какви са резултатите и ефектите от лобистката дейност за законодателния процес и за процеса на провеждане на публични политики.

Липсва изискване длъжностните лица да се отчитат за срещите си с лобисти или представители на организации, осъществяващи лобистка дейност, нито за предварително публикуване на работния календар на лицата, заемащи публични длъжности и министрите в правителството.

Не е въведен и инструментът на законодателното досие, в който да се отбелязва времето, участниците и предмета на продената среща, осъществена от страна на законодател с представители на заинтересованите страни във връзка с разработването на даден проект за нормативен акт. Подобен инструмент би хвърлил светлина върху това какви интереси са имали принос към работата по даден законопроект.