Общият резултат на България по показателя почтеностна лобистката дейност е нисък – 25%.

Преглед на резултатите: защо представянето на България е толкова слабо?

Пълният потенциал на саморегулирането далеч не е оползотворен адекватно. Все още липсва надеждна и добре работеща етична рамка, която да обвързва както лобистите (и фирмите, осъществяващи лобистка дейност), така и обектите на лобиране.

Резултатите в дълбочина

Изследването оценява почтеността на лобистката дейност в България по следните показатели:

• Ограничения преди и след заемане на публична длъжност – 33%
• Кодекс на поведение за служителите в публичния сектор – 42%
• Кодекси на поведение на лобистите – 0%
• Саморегулация / етични кодекси – 25%

Както показва изследването на Националната система за почтеност в България, Народното събрание получава тревожно ниска оценка по измерението „почтеност“ в сравнение с всички останали показатели, които определят институционния капацитет на законодателната власт да се утвърди като лидер в националната система за интегритет.

Народните представители и държавните служители в Народното събрание са задължени да подават ежегодни декларации за конфликт на интереси и да декларират своето имущество. За първи път на народни представители са наложени санкции по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. На двама народни представители е наложена глоба за неподаване на декларации, а на трима са наложени санкции за нарушение на закона във връзка с неизпълнение на задълженията за подаване на декларация за конфликт на интереси по конкретен повод (чл. 12 т.4) и за отвод (чл. 19 ал.1) при подготовката, обсъждането и приемането на нормативни актове (чл.8 ал. 1). Решения на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси установяват, че в резултат от неефктивната парламентарна практика в тази сфера след 2011 г. четири закона са били приети в полза на частни интереси.

Липсва ефективна правна уредба относно получаването на подаръци и гостоприемството, приложими за народните представители. Очертаването на този нормативен вакуум стана възможно в резултат от развитието на механизмите за прозрачност на законодателния орган. Особен обществен отзвук предизвика една журналистическа акция, която показа как 16 депутати, вместо да присъстват на пленарно заседание, посещават промоция на луксозни мобилни телефони в очакване да получат безплатни мостри.Развитието на отделни институционални практики в сферата на етичните стандарти в отговор на настойчивия обществен натиск все още далеч не може да компенсира съществуващия по-сериозен дефицит – нормативният вакуум в областта на механизмите за почтеност и в това число липсата на ключова нормативна регулация: Етичен кодекс на Народното събрание и регулация за лобистката дейност. Липсата на такава нормативна уредба се компенсира с adhoc и adhominem решения, които се позовават на законите за конфликт на интереси и за публичност на имуществото. Те обаче не могат да създадат условия за комплексно решение на съществуващия системен проблем в сферата на почтеността в публичния сектор.

Макар и да съществуват известни ограничения преди и след заемане на публична длъжност, те не дават оптимални гаранции за почтеност. Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интересипредвижда едногодишен ограничителен период преди и след заемане на публична длъжност. Следва да се отбележи, че международно установените стандарти предвиждат този срок да бъде две-годишен. Същевременно, в действителност са налице много случаи, в които бивши народни представители, висши държавни служители, министри и съветници преминават в частния сектор без да е налице предварително становище от органа по надзор.

Кодексите за етично поведение на служителите в публичния сектор не съдържат ясни насоки и стандарти как държавните служители следва да общуват с представители на заинтересовани групи, задължение за документиране на контактите, задължение за сигнализиране пред висшестоящите на недокументирани или неправомерни лобистки действия. В кодексите за етично поведение въпросите за конфликта на интереси, получаването на подаръци и гостоприемство и подаването на имуществени декларации са само частично засегнати. Установеният механизъм за подаване на сигнали, който дава възможност на длъжностни лица и граждани да сигнализират за нарушения на етичния кодекс в публичния сектор, има ограничен обхват. Програмите за обучение и развитие на знания и компетентности на длъжностните лица във връзка със стандартите за почтеност, включително правила и насоки за прозрачно и етично осъществяване на лобистка дейност, са незадоволителни.

Що се отнася до стандартите за почтеност, обвързващи лицата, осъществяващи лобистка дейност, липсват законови изисквания и разпоредби в тази област. Не съществува кодекс по етика за лицата, осъществяващи лобистка дейност. Съответно, липсва и механизъм за налагане на санкции при нарушаване на принципите за почтено лобиране и представителство на интереси.

Макар да съществува една по-широка рамка на саморегулиране, тя е недостатъчна, за да обезпечи ефективното спазване на стандартите за почтеност на лобистката дейност и съответен контрол. Някои професионални и бизнес организации са приели свои етични кодекси, като съществуват и надзорни органи за саморегулация. Действащите етични кодекси, обаче, рядко съдържат изрични разпоредби за принципите на поведение, които да насочват членовете на съответните организациите към етично поведение в сферата на лобирането. Тези кодекси обикновено съдържат изисквания за честност и точност на информацията, предоставяна на длъжностни лица, въздържане от използване на информация, придобита в нарушение на закона, въздържане от опити за стимулиране на длъжностни лица към закононарушения, както иотделни разпоредби относно подаръци и гостоприемство. В съществуващите етични кодекси в частния сектор обаче липсват изрични изисквания към членовете или служителите да декларират публично кого представляват и за какво лобират. Що се отнася до механизмите за подаване на сигнали и налагане на санкции, такива са въведени в някои професионални и съсловни организации, но те не са насочени конкретно към неетичното лобиране. В мнозинството от случаите възможност за ефективно санкциониране на практика липсва.