Светлина върху лобистката дейност в България

Лобирането в България е до голяма степен нерегулирано, а съществена част от влиянието, оказвано от различни групови интереси, протича при закрити врати и извън обсега на публичния контрол. Това е част от основните изводи, посочени в най-новото изследване на Асоциация „Прозрачност без граници“, българското представителство на международната коалиция за борба с корупцията Transparency International.

Докладът „Лобирането в България: интереси, влияние, политика“ показва, че съществуват сериозни дефицити по отношение на прозрачността, почтеността и равенството на достъпа в процесите на вземане на решения в страната. На базата на методология, разработена от Transparency International и прилагана в 19 държави-членки на Европейския съюз в рамките на проекта Lifting the Lid on Lobbying, изследването оценява България с общ резултат от едва 25%. Представянето на страната е тревожно ниско и по трите изследвани показателя – прозрачност (13%), почтеност (25%), равенство на достъпа (38%).

В България съществуват различни канали за представителство на интереси при вземането на решения, но политическата и правна среда не дават достатъчни гаранции за прозрачност на лобистката дейност. Същевременно са налице и съществени дефицити в редица закони, които имат отношение към сферата на лобирането: например нормативната рамка на достъпа до обществена информация, политическото финансиране, конфликта на интереси.

Освен оценка на нормативната рамка, политики и практики по отношение на лобистката дейност в България, изследването представя и рисковете, свързани с липсата на контрол върху лобистката дейност и предлага препоръки за повишаване на прозрачността, почтеността и равнопоставеността на влиянието върху процесите на вземане на решения в България.

Асоциация „Прозрачност без граници“ препоръчва въвеждането на правни и процедурни механизми, които насърчават прозрачността и почтеността на лобистката дейност. Такъв инструмент например е „законодателно досие“ към всеки проект за нормативен акт, което посочва осъществените контакти със заинтересовани страни във връзка с подготовката му. Важно е също да се въведе  Публичен регистър на организациите-вносители на писмени становища в парламентарните комисии и да бъде приет парламентарен Етичен кодекс. От друга страна, обществените консултации трябва да бъдат организирани по удобен и достъпен за заинтересованите страни начин чрез публикуване на годишна законодателна програма на Народното събрание, публикуване на предварителни концепции за нуждата и очаквания ефект от нормативния акт, публикуване на стенограми за проведените консултации към всеки проект за нормативен акт.

Сравнителното европейско изследване „Лобирането в Европа: скрито влияние, привилегирован достъп“ беше публикувано от Transparency International на 15 април 2015 година. Това е първото по рода си комплексно изследване на лобистката дейност в 19 европейски държави и трите ключови институции на Европейския съюз. Докладът разглежда лобирането в Европа през призмата на прозрачността, почтеността и равнопоставеността на достъпа на влиянията върху политическия процес. Изследването включва и класация на проучените национални практики и европейски институции. Сравнително най-добре представящата се държава е Словения с 55%, а на дъното на класацията са Кипър и Унгария с по 14% от общо възможни 100. Средният резултат за всички 19 изследвани страни е 31%, което показва, че лобирането в Европа все още протича до голяма степен нерегулирано и извън публичния контрол.

Цялото изследване можете да откриете тук. (на английски език)

Целите на този полиси документ са да предложи рамка за информирано гражданско и политическо действие по въпросите, свързани с повишаване на прозрачността, почтеността и равнопоставеността на участието при формулирането и вземането на управленски решения в България. Документът представя оценката на Асоциация „Прозрачност без граници“ за основните проблеми и пречки пред прозрачния и почтен достъп и влияние върху вземането на решения в България и визията на Асоциацията за систематични и комплексни промени в нормативната база и практиките по нейното прилагане, които биха направили влиянието върху политиката по-почтено, публично и справедливо.

Полиси пейпър „Прозрачност, почтеност и равнопоставеност на влиянието върху политиката в България“ можете да свалите тук.

Конкретни предложения за усъвършенстване на нормативната база можете да намерите в приложението „30 стандарта за изсветляване на влиянието в публичните политики“ – тук.

През 2015 година Transparency International публикува две важни изследвания на стандартите и добрите практики в сферата на саморегулацията на лобистката дейност.

Докладът „Отговорно лобиране в Европа“ представя доброволни механизми на регулация и етични стандарти в сферата на лобирането, а Наръчникът за отговорно лобиране е практическо ръководство за всички представители на бизнеса, гражданския сектор и публичните институции, които искат да въведат добри практики и стандарти на прозрачност и почтеност в своята работа във връзка с лобистката дейност и представителството на интереси в процеса на вземане на решения.

Пълните текстове на двата документа, подготвени от екипа на Transparency International – Ирландия, са достъпни на следните интернет адреси (на английски език):

Отговорно лобиране в Европа, доклад

Наръчник за отговорно лобиране